Dreamy’s Weblog

Ей ама ме накисна Dani4ero. Аз си съставям планове и планчета и всичко уж би трябвало да е подредено… ама….

1. Трябва да взема да изчистя къщата. Все не ми остава време. Чат-пат през уикенда ми идва музата, ама този уикенд ме подмина. Времето се оправя, трябва и на разходки да излизаме. Замислям се за 5 секунди и пак оставям чистенето на втори план. Кога ще дойде ред не знам.

2. Трябва да измия прозорците. Предвид гореизложеното на тях изобщо не знам кога ще им дойде реда. Няма да казвам кога съм ги мила последно (мъжо ги ми де), да не се срамя сега. Като се разприказвах за мъжо се сетих, че може и да им дойде реда скоро. Ами това всъщност не е мое задължение.

3. За играчките, които подритваме, няма какво да повдигам въпроса. Чакат да ги разтребя, ама не ми се захваща. Ефектът ще е не просто краткотраен, ами по-скоро мигновен.

4. Трябва да намеря време да отида до банката да си взема новата карта. Ама работното им време е под всякаква критика. Става въпрос за ОББ. Гледам, че Булбанк мислят за клиентите си. Ей ги на, започнали да работят и в събота. Кога ли и другите ще последват примера им, пък белким и мен ме огрее?! Не стига, че имат гадно работно време, ами и никой друг не може да получи новата карта, само лично. Не стига това ами аз трябва да ида и до Асеновград, защото там ми била издадена първата. На всичко отгоре тя банката може да ми направи тази услуга, видиш ли с грижа за клиента, да ми изтеглят картата в офис в Пловдив, срещу скромната сума от 5 лв. Ама за какво бе душици да плащам? За това че вися като сопол половин час, за да ме информирате, че не чакам на правилното място? Че аз за 5 лв ще ида с личната си лимузина до въпросното градче. Ей ама много се ядосах пак, тъкмо бях забравила за въпросната задачка-закачка.

4. Трябва да направим ремонт. Беше планиран за началото на април, ама се отлага за неопределено време.

5. Да измъкна свирките от пантофите на Калоян.

6. Да спечеля от тотото.

Последното няма да стане като се замисля. Аз не играя тото.

Днес както си бачках спокойно, колегата ми развали дисциплината. Получил писмо и чете адреса - улица “Извън регулация”. А стига бе! Бях чувала за странни имена на улици, ама такова…

Почукал мъж на вратата на една къща. Отворил му стопанинът. Мъжът го попитал:

- Кой командва във вашата къща, ти или жена ти?

- Жената командва - отговорил смирено човечецът.

- Тогава ти подарявам ей този заек!

Почукал на следващата порта и пак задал въпроса си:

- Кой командва вкъщи?

- Ааа, жената, разбира се!

- Добре тогава, подарявам ти този заек!

Потропва пак на следващата врата и пак пита мъжа насреща:

- Кой командва във вашия дом - ти или жена ти?

- Аз, разбира се! - потупвайки се по гърдите.

- Браво! Мъж на място! Затова ще ти подаря един кон!

Мъжът се обръща назад и провиквайки се, пита:

- Жена, бял или черен?

Дълго мислих как да започна. Е, нищо смислено не можах да измисля… Това съм просто аз: добродушна, леко разсеяна, малко инат, всъщност малко повече инат… добре дееее голям инат съм, но пък съм готина! Като се замисля май и честността ми е в повече… Обичам да отстоявам позициите си, това е. Осланям се на собствената си преценка. Методична и организирана, искам винаги да имам съставен предварителен план за всяка ситуация, план на плана и подпланчета в случай, че нещо се обърка и въпреки всичко понякога се оказвам неподготвена и трябва да действам “екстремно и импулсивно”, демек без план. Надявам се да намериш нещо интересно за себе си тук. Добре дошъл!