Публикувано в: Uncategorized
Бясна съм. Бясна съм. Бясна съм.
Днес от много време насам реших да полегна с дребосъчко следобяд и да си почина, защото ме очаква тежка седмица. Гушнах ме се, заспахме и няма и час по-късно комшиите над нас започнаха да будат разни мебели по пода, точно над главите ни. Събудих се. Реших, че е нещо еднократно и ще спрат, но уви… След две минути отнове се чу ужасния стържещ звук, сякаш трион минава през главата ти. Не издържах, реших, че ще се кача и ще ги насмета, въпреки, че при предните няколко възпитани опита да ги помоля да пазят тишина само в стаята, където спи детето, установих, че си имам работа с нискоинтелигентно, невъзпитано и истерично същество, дори не бих могла да кажа човек – т.е. съседката-слон от горния етаж. Та качвам се аз наежена и бясна, но въпреки всичко стискаща зъби да се държи възпитано. Дотътря се слонът до вратата и ме гледа злобно. (Да ме извиняват слоновете.) При молбата ми да пазят малко тишина на детето ми, тя ми отвори една голяма уста, как виждаш ли от нас те не можели да си живеят спокойно… Идеше ми да и затворя устата с удар. Ама тя простотията верно по хората ходи.
