Dreamy’s Weblog

Бясна съм. Бясна съм. Бясна съм.

Днес от много време насам реших да полегна с дребосъчко следобяд и да си почина, защото ме очаква тежка седмица. Гушнах ме се, заспахме и няма и час по-късно комшиите над нас започнаха да будат разни мебели по пода, точно над главите ни. Събудих се. Реших, че е нещо еднократно и ще спрат, но уви… След две минути отнове се чу ужасния стържещ звук, сякаш трион минава през главата ти.  Не издържах, реших, че ще се кача и ще ги насмета, въпреки, че при предните няколко възпитани опита да ги помоля да пазят тишина само в стаята, където спи детето, установих, че си имам работа с нискоинтелигентно, невъзпитано и истерично същество, дори не бих могла да кажа човек – т.е. съседката-слон от горния етаж. Та качвам се аз наежена и бясна, но въпреки всичко стискаща зъби да се държи възпитано. Дотътря се слонът до вратата и ме гледа злобно. (Да ме извиняват слоновете.) При молбата ми да пазят малко тишина на детето ми, тя ми отвори една голяма уста, как виждаш ли от нас те не можели да си живеят спокойно… Идеше ми да и затворя устата с удар. Ама тя простотията верно по хората ходи.

Ей ама ме накисна Dani4ero. Аз си съставям планове и планчета и всичко уж би трябвало да е подредено… ама….

1. Трябва да взема да изчистя къщата. Все не ми остава време. Чат-пат през уикенда ми идва музата, ама този уикенд ме подмина. Времето се оправя, трябва и на разходки да излизаме. Замислям се за 5 секунди и пак оставям чистенето на втори план. Кога ще дойде ред не знам.

2. Трябва да измия прозорците. Предвид гореизложеното на тях изобщо не знам кога ще им дойде реда. Няма да казвам кога съм ги мила последно (мъжо ги ми де), да не се срамя сега. Като се разприказвах за мъжо се сетих, че може и да им дойде реда скоро. Ами това всъщност не е мое задължение.

3. За играчките, които подритваме, няма какво да повдигам въпроса. Чакат да ги разтребя, ама не ми се захваща. Ефектът ще е не просто краткотраен, ами по-скоро мигновен.

4. Трябва да намеря време да отида до банката да си взема новата карта. Ама работното им време е под всякаква критика. Става въпрос за ОББ. Гледам, че Булбанк мислят за клиентите си. Ей ги на, започнали да работят и в събота. Кога ли и другите ще последват примера им, пък белким и мен ме огрее?! Не стига, че имат гадно работно време, ами и никой друг не може да получи новата карта, само лично. Не стига това ами аз трябва да ида и до Асеновград, защото там ми била издадена първата. На всичко отгоре тя банката може да ми направи тази услуга, видиш ли с грижа за клиента, да ми изтеглят картата в офис в Пловдив, срещу скромната сума от 5 лв. Ама за какво бе душици да плащам? За това че вися като сопол половин час, за да ме информирате, че не чакам на правилното място? Че аз за 5 лв ще ида с личната си лимузина до въпросното градче. Ей ама много се ядосах пак, тъкмо бях забравила за въпросната задачка-закачка.

4. Трябва да направим ремонт. Беше планиран за началото на април, ама се отлага за неопределено време.

5. Да измъкна свирките от пантофите на Калоян.

6. Да спечеля от тотото.

Последното няма да стане като се замисля. Аз не играя тото.

Дълго мислих как да започна. Е, нищо смислено не можах да измисля… Това съм просто аз: добродушна, леко разсеяна, малко инат, всъщност малко повече инат… добре дееее голям инат съм, но пък съм готина! Като се замисля май и честността ми е в повече… Обичам да отстоявам позициите си, това е. Осланям се на собствената си преценка. Методична и организирана, искам винаги да имам съставен предварителен план за всяка ситуация, план на плана и подпланчета в случай, че нещо се обърка и въпреки всичко понякога се оказвам неподготвена и трябва да действам „екстремно и импулсивно“, демек без план. Надявам се да намериш нещо интересно за себе си тук. Добре дошъл!